Спомени, радости и гадости

Хей, ти!

Да, точно ти! Ти знаеш кой си. Седя си на безинтересния вече компютър и слушам Simple Plan – I Can Wait Forever. И знаеш ли защо? Не, нека аз ти кажа защо. Песента ми напомня за теб... напомня ми за теб с много болка, сълзи и страдания, но и с усмивка. Поправка – за болката, сълзите и страданията, които ти ми причини.И за усмивката, с която ти ме дари. Не, не те обвинявам в нищо, просто казвам голата и болезнена истина, колкото и да ми е непосилно, и колкото и да не искаш да я чуеш. С всяка поредна изписана дума остра болка ме прорязва сякаш с нож... Не, сякаш с хиляди ножове... И пак са малко думите да ти опиша каква всъщност е болката, която ми причини...Макар, че аз си я причиних...



Помниш ли...? Ако не, нека ти припомня...

Помниш ли онези прекрасни времена, които аз все още помня – вечер заспивам и сутрин се събуждам с мисълта за тях, с мисълта за Теб. Помниш ли как се запознахме? Защото аз помня. А помниш ли датата? И нея също помня. Помниш ли най-красивото – как се случи всичко между нас ? Помниш ли приказката, която ми разказа... целувката за лека нощ, с която ме дари... Помниш ли? Защото аз да. Помня всичко това много ясно. И всеки ден си го припомням отново и отново, макар сега при всеки спомен сърцето ми да кърви...

Помниш ли ... ?

Помниш ли прекрасните мигове, които сме изживели ? Аз ги помня. Помниш ли вечерите, когато сме оставали само двамата – ти и аз, гушнати в топлото легло? Аз помня. Помниш ли закуската, която веднъж ти направих, макар и да съм скарана с готвенето? Помниш ли, че ти хареса? Е, аз помня. Помниш ли местата, на които сме ходили заедно – и сами, и с приятели? Помниш ли разходките? Аз ги помня, много добре.

Помниш ли ... ?

Помниш ли как всяка сутрин се събуждах до теб с усмивка? Аз помня. Помниш ли как се цупех постоянно, ако не си до мен? Аз помня... защото те обичах безумно и сякаш въздух не ми достигаше, когато бе далеч. Помниш ли вниманието и грижите, с които ме обсипваше? Аз помня. И тях ги помня, защото ти ми даваше всичко, от което някога съм имала нужда.

А помниш ли, че те оставих? Аз помня. Но забравих да прибера сърцето си от теб. И всеки път, когато те видя се сещам за това. Оставям ти го - то е вечно твое, но моля те не искай да съм с теб... никога повече. Не ме обичай, забрави за мен, остави ме... Моля те, освободи ме! Защото нямаме право да ги нараняваме. Защото те ни обичат така, както ние се обичахме, а ние знаем как боли. Аз го обичам и се надявам и ти да я обичаш, защото те обичам. Помниш ли? Този път не избягах. Ти видя. Остава само бележката... но нея ще я изгоря. Макар, че ще я помня.

Помниш ли?