Страхът от щастието

Започвам да се дразня на самата себе си! Почти успях да сбъдна най-съкровената си мечта и чувствам, че се отказвам от борбата пред самия финал. Не точно, че се отказвам, но се уморих от проклетата борба и взе да ми се струва безразлично. Писна ми да се карам с всички, да се чувствам неразбрана, да мисля кой как ще реагира и да не успявам да го предвидя все пак... Писна ми! И ме е страх! Ами ако се окаже, че не си е струвало усилията, безсънните нощи, обърканите дни? Ами ако съм загубила всичко напразно? Какво ще стане ако не се справя? Забързана в ежеднивието си премислих реакциите на всички останали, но не и своите собствени. Ами ако отново просто избягам, както правя обикновено? Нямам право да ги наранявам. Не и тях. Но дали ще се справя?

Разпиляваме се един в друг от думите. Събираме се един без друг в мълчанието. Блага Димитрова